Роден в кулата на стадото

И ти, кула на стадото, укрепление на Сионовата дъщеря, в тебе ще се върне предишната власт. Да! Ще дойде царството на Ерусалимската дъщеря. Михей 4:8.

От историята описана от Лука, знаем, че Мария и Йосиф пристигнаха в града Витлеем. Те потърсиха място да нощуват, но гостилницата беше препълнена. Нямаше място, където майката на Господа да отпочине. А времето за раждането беше дошло.

Пророк Михей ни говори за кулата на стадото: на еврейски Мигдал-Едер. Къде се намира тази кула и какво е нейното значение?

Това е било стара военна постройка издигната в срещу Витлеем. От върха й се е виждала цялата долина и околности. Така градът е бил под нейна защита.

Мигдал-Едер се споменава за първи път в Битие 35 глава. Яков се връща в дома си заедно с Лия и с бременната Рахил. “Тогава тя роди и много се мъчеше. А като роди на умиране тя нарече сина си Вен-Они, Син на скръб. Но баща му го нарече Вениамин, Син десницата ми.” Битие 35:16-18.

В нощта на Рождество имаше овчари, които пазеха стража около стадото в полето извън Витлеем. Това стадо не беше обикновено. Тези овчари се грижеха за овцете майки, които раждаха агнета специално предназначени за жертвоприношението в храма. Веднага след раждането овчарите трябваше внимателно да огледат всяко агне за наличието на недостатък. Ако имаше белег или дефект, то се отделяше настрани. А мястото където стадото нощуваше през зимата беше Мигдал-Едер - кулата на стадото.

В онази нощ Йосиф и Мария нощуваха на мястото, което Бог беше приготвил за раждането на Своя Син.

Господ Исус се роди там, където се раждат жертвените агнета. Още от първия миг Исус започна живота си, като Агне водено за клане.

Той се роди през нощта във времето, когато човек си почива от труда и от делата, за да ни покаже, че спасението е подарък. Божията милост не се изработва с дела, нито купува с пари.

На това място Рахил роди с мъка, а после умря. Святият Дух като майка-кърмилница предаде на смърт Божия Син, за да стане Вен-Они, син на скръб и на печал. Но Бог Отец Го възкреси и Го сложи да седне отдясно, за да стане Вениамин, Син на Десницата ми.

Колко огромна е мъдростта на Бог! Стотици години по-рано Той планира идването на Месия, който се роди за нас, живя за нас и умря пак за нас.

Бог не е свършил своя план с Мигдал-Едер или кулата на стадото. Царството на Ерусалимската дъщеря все още не е установено. Израил все още не е разпознал Месия.

Но този ден ще дойде, когато евреите ще се присъединят към Невястата на Праведния. И Неговото Царство няма да има край.

Благословено Рождество на Спасителя. Амин.

Кой ти каза, че си гол?

И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа. Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си? А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. Битие 3:8-10.

Същият ден по-рано Адам и Ева бяха подмамени от змията да ядат от забранения плод за познаване на доброто и злото. И когато вкусиха от него очите им се отвориха и те видяха, че са голи. Срамът и чувството за вина бяха толкова силни, че те се уплашиха, че Бог ще ги накаже. Страхът влезе в сърцето им и те се скриха от Бога.

А Господ дойде, за да ги потърси. И когато Адам призна страха си, Господ му зададе необичайния въпрос: Кой ти каза, че си гол?

Нима Всезнаещият Бог не знаеше? Разбира се, че знаеше.

В градината нямаше друг освен Адам и Ева, така че дяволът беше този, който услужливо им каза, че са голи.

Шест хиляди години по-късно противникът използва същия похват, за да държи милиони хора в своята клетка. Той непрекъснато ги бомбардира с мисли, че са сбъркали и сега Бог ще ги накаже; че те са толкова грешни, че никога няма да получат прошка; че от тях нищо няма да стане, че никой не ги обича и изобщо животът е безполезен и ненужен.

Разбираме ли, че всеки път, когато чуем тези думи, ние слушаме гласа на сатана?

Колкото е по-голямо чувството за вина, толкова е по-голямо чувството за недостойнство. А това поражда страх и несигурност. Човек се съмнява в Божията любов, в Неговите обещания и закрила. Така проклятието намира начин да се развие и да роди горчивия си плод.

Днес Бог отново задава същия въпрос към нас:

Кой ти каза, че си гол? Аз съм те облякъл с дрехите на Христовата праведност.

Кой ти каза, че си недостоен, че никой не те обича, че си безполезен и за нищо не ставаш? Аз те възлюбих с вечна любов, дадох своя Син Исус и те родих с Духа си.

Кой ти каза, че не можеш? По-силният живее в теб, отколкото този в света.

Кой ти каза, че си целия роден в грях? Кръвта на Сина Ми те очиства от всеки грях. 

Кой е този, който те обвинява? Аз великия Бог те оправдавам!

На кръста Исус извика: Свърши се! Той скъса веригата на греха над човека като го освободи от него. А където няма грях, няма обвинение. А когато няма обвинение, няма страх от наказание. Затова думите на апостол Павел в Римляни 8:33 отекват с още по-голяма сила: Кой ще обвини Божиите избрани?

Няма друг освен дявола и онези, които му служат.

Не се поддавай на неговите мисли. Защото ти не си гол, а облечен в Христос, не си слаб, но си силен в Него, не си сам, но Емануил е с теб, не си паднал, но си седнал в небесни места в Исус, не си изгубен, а си намерен в Неговото присъствие, не си сирак, а си осиновен и с Духа извикаш Татко, Татенце.

Дерзай, духът на обвинение е разкрит и той няма място повече в живота ти. Амин!

Да излезем от Мера и да отидем в Елим

После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата, защото беше горчива. Тогава народът заропта против Моисей като казваше: Какво да пием? А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Изход 15:23-25.

Горчивината ще ни среща по пътя, така както се случи с Израил. Но това не означава, че трябва да останем в мястото на Мера (от еврейски горчивина). Сам Господ беше наскърбен до смърт в нощта, преди да бъде предаден. Той сподели тази болка със Своите ученици, а после в молитвата Си към Отец. /Марк 14:34/. При нараняване болката е нещо естествено.  Нужно е споделяне, за да излезе натрупаната обида.

В историята с Израил виждаме едно дръвче да подслажда водата. Това е чудесна картина на Кръста на Исус, който донася изцеление и благословение за нас. Всеки път, когато горчивина отравя живота ни, нека се обръщаме към Кръста, където Кръвта на Господа беше проляна.

Нека отидем при Голгота и там да сложим огорчението. За Израил това донесе сладка вода, А когато продължиха по пътя си те стигнаха до Елим, където имаше 12 извора и 70 палмови дървета. Свободата от огорчение винаги ще ни доведе до изобилие и снабдяване.

Сам Исус прие да изпие чашата на страданието и да прости на Кръста  греха на всеки, от началото на света, до края на века. Той стана изцелението за народите. Той се превърна в духовен извор и палмово дърво, съвършеният Елим за нас, място на вечна почивка и на покой. Затова нека оставим Мера и да отидем в Елим.  

Но как да направим това? Как да се освободим от горчивината и от наскърбяването?

Представи си човека, който те е наранил и се помоли:

Думите, които ми каза и това, което направи срещу мен ме нарани. Аз съм огорчен. Ти не си прав да се държиш така с мен. Но аз ти прощавам. Прощавам ти специално за (тази случка или тези думи) и ги оставям при Кръста на Исус. Кръвта на Господа покрива раната в мен и ме изцелява. Твоите думи и действия срещу мен повече нямат значение, защото Исус не мисли, нито говори, нито действа като теб. Аз съм освободен от огорчението. Амин.

Бунтът на пророка

А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона. И Йона остана в корема на рибата три дни и три нощи. Йона 1:17.

Служението на пророк Йона направи неочакван завой, когато той се разбунтува срещу Божията воля и отказа да отиде да предупреди жителите на Ниневия, че след 40 дни ще бъде разрушена. Вместо това, той се качи на кораб и побягна. Това беше неговият бунт и несъгласие  с  волята на Всевишния.

Всеки ще си помисли, че Бог ще накаже бунтовния. Но в тази история виждаме силата на Божията милост и любов. Господ взе бунта на пророка и го преобърна в благословение.

Когато Йона се качи на кораба, Бог изпрати буря на пътя му. Безпомощни пред природната стихия, моряците започнаха да се молят на боговете си за помощ. Но техните богове бяха мъртви. Тогава те разбраха, че Богът на евреите е предизвикал тази буря. Те извикаха към Него в молитва и всичко утихна. Моряците повярваха в Израелевия Бог, принесоха Му жертви и дадоха оброци. Въпреки упорството на Йона, Господ донесе избавление на едни непознати.

Чудото с рибата е друга проява на милост. Господ не наказа Йона. Напротив, Той се грижеше за неговата сигурност. Така животът на пророка беше опазен.

Но Божията милост и великодушие не спират дотук.

Това чудо послужи на служението на Исус.

Около 700 години по-късно, когато говори за Своята смърт и възкресение, Той ще изрече следните думи: Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Матея 12:38.

Това ме благославя много, много силно! Кой от нас е бил винаги послушен и покорен на Бога? Кой не се е бунтувал или упорствал в пътя си? Йона беше служител на Бога. Но Господ взе непокорството на този човек и го използва за пример за Своята жертва на Кръста.

Мога ли да приема с вяра, че Той може да стори същото за мен? Мога ли да повярвам, че моят съзнателен и несъзнателен бунт срещу Него може в крайна сметка да донесе победа и слава на името Му? Въпреки всичко!

Колко голяма е милостта на Исус! Той се справя със слабостите ни, прощава грешките ни, поправя последствията от непокорството ни и ни възстановява отново. Благодаря Му за тази любов. с която ни е възлюбил!  Амин.

Думите на кръвта на Исус

Но пристъпихте при Исус, Посредник на Новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел. Евреи 12:24.

Кръвта на Исус говори по-добри неща от тази на Авел. А какво викаше Авеловата кръв, когато Каин я проля? Тя викаше към Бога за отмъщение, за възмездие и за справедливост. Каин беше убил и той трябваше да бъде наказан. Още повече земята, която прие първите капки човешка кръв, се разбунтува срещу престъпника и отказа да дава плода и изобилието си. /Битие 4:10-12/. Това е резултатът от греха: проклятие, недостиг, болест и смърт.

Исус даде живота си за нас, за да ни изкупи от проклятието на греха. Неговата кръв се проля на кръста. Прашната земя отвори недрата си, за да я поеме. В онзи час завесата на храма се раздра през средата. Преградата между Бог и човека беше разрушена. Земята се разтресе, защото прие от кръвта на Божия Син в себе си. Но тази кръв не вика към Бога за отмъщение. Тя вика с думите: Прости им! Те не знаят какво са извършили. Благослови ги, приеми ги, прости Ръката Си, за да благословяш, изцеляваш и новораждаш!

Днес те насърчавам да размишляваш върху думите на Кръвта на Праведника, Исус Христос. Започни да говориш тези думи на оправдание и на изкупление върху живота си, децата си и целия си дом.

Кръвта на Исус е върху мен. Аз съм благословен, изкупен, оправдан, осветен, изцелен,освободен и променен чрез нея и Тя  ме направи дете на Царя. Нито едно оръжие скроено срещу мен няма да успее, защото Кръвта на Праведника говори думи на живот и моят Баща е Всемогъщият Бог, Който ме пази като зеницата на окото Си. Амин.

Волята на Отец да възстановява

Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил. Йоан 4:34.

Когато вървеше от Юдея за Галилея, Исус се отклони от пътя Си, за да отиде в един самарянски град. Там Господ трябваше да се срещне с непозната жена.

Волята на Отец винаги е била да изцелява, да освобождава и да дава бъдеще и надежда. Тази жена имаше нужда точно от това: да скъса с миналото и да обърне поглед напред.

Когато Исус пристигна в града, Той седна на кладенеца, уморен от пътя. Учениците отидоха да купят храна. В същия час пристигна жена, за да начерпи вода. Тя беше дошла по обед, за да избегне срещата с хората, които знаеха нейното минало. Но тя не можа да избегне срещата с Всевишния, защото Господ не се интересуваше от миналото й, а от нейното бъдеще.

И днес Отец иска да освободи човека от вината на безславното минало. Тази жена беше имала петима мъже и в резултат на това се беше превърнала в предмет на човешки приказки и одумване. Не е чудно, че не желаеше да вижда хора.

Не знаем причината защо тя беше имала тези мъже. Но Исус знаеше нейната болка. Затова я докосна, за да я изцели! Той й рече: Доведи мъжа си. Тя отговори: Аз нямам мъж, въпреки, че живееше с един. Исус не я осъди, нито обвини. Тя не намираше любов и закрила с нито един от тези мъже. Затова Господ направи заместване. Той я насочи към сърцето на Бог Отец, където тя откри истинско приемане.

Колко от нас живеят под сянката на срама от миналото? Направени грешки, лекомислено поведение или нещо друго преследва съзнанието ни.

Но след разговора си с Исус в тази жена настъпи промяна. Срамът отстъпи на смелостта в Бога. Тя искаше да избегне срещата си с хората. Сега отиде да им благовести за Месия. Бих я нарекъл първата жена с евангелизаторско служение, защото благовества на целия град.

Тя беше дошла с празно ведро да начерпи вода. Но сега го остави, защото в нея имаше извор на течаща вода.

Тя дойде сама, но си тръгна с присъствието на Отец.

Когато учениците се върнаха и видяха Исус, че говори с жената, те се учудиха. Но още по-учудени останаха, когато Исус им рече: Не съм гладен вече. Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

От това разбираме, че Господ се освежава и нахранва, когато се докосне до болката и страданието ни и ни изцели, и ни даде бъдеще и надежда.

Днес те предизвиквам да седнеш на кладенеца до Исус. Той търси сърцето ти, за да го освободи напълно.

Молитвата на един разбойник

... там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно, а другият отляво. Лука 23:33.

Когато Исус беше разпнат, заедно с Него римляните осъдиха на смърт двама злодейци.

Всеки би си помислил, че тези двамата са живели напразно. В крайна сметка какво бяха постигнали - пари, слава или чест? Нищо подобно. Разбойници, които накрая завършват живота си с мъчителна смърт. Нямаше близки, роднини, нито приятели, които да са с тях в последния им час. Безславно минало. Смъртта беше тяхното бъдеще.

Единият хулеше Господа, а другият сграбчи възможността да се помоли. Молитвата му беше простичка: Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си.

А Исус му отговори: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в небето.

Дали твоят живот не е бил изживян напразно? Търсиш плод от труда си, от усилията си, но не може да видиш осезаеми резултати. Миналото ти горчи и искаш да промениш много неща, но е твърде късно.

Искам да те насърча да се обърнеш с вяра към Исус, който взе последния миг от живота на този незнаен престъпник и го преобърна в благовестител с невероятен мащаб. Мислиш, че няма как разбойникът да разказва за милостта на Исус? Нали той умря там на кръста.

Всъщност чрез историята записана в Евангелието на Лука вече 2000 години този покаян злодеец свидетелства на милиони за необятната милост на Христос. Последният миг от живота му потвърждава Божията благост, която може в миг да ни възстанови и благослови. Господ ще вземе нещо малко, като тази молитва, за да я употреби за Своята слава. Ето това е велика милост.

Вярваш ли, че плодът на този човек за Царството е голям? Ако Исус направи това за него, тогава Той ще го направи още повече за теб.

Хилсонг - Дерзай, Той победи

Има светлина, тя гори по-ярко от слънцето
стихва нощта и сенките изчезват
има надежда даже океанът да приижда или планини да падат.

Затова Дерзай! Нека любовта му те води в нощта
дръж надеждата, прегърни смелостта отново.

В смърт чрез любов, греховния свят Той победи, а сега носи белезите на нашата свобода.
И в Името Му, страховете ни побягват, но Той никога не отпада.

Затова Дерзай!
нека любовта му те води в нощта
дръж надеждата, прегърни смелостта отново.

в трудности и в сълзи, Бог на надеждата, Той победи
в нашия провал и страхове, Бог на любовта, Той победи
в нашата болка и страдание, Бог изцелителят, Той победи
в нашите трудности и срам, Бог на свобода, Той победи
Бог наша правда, наша благодат, наша свобода, Той победи
Бог наше прибежище, наша сила, Бог с нас, Той победи.

Исус поправител на лошо настроение

Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти. Притчи 3:6.

Да вярваш, че Исус е с теб винаги, на всяко място - това е нещо силно! Изисква се пълна увереност, за да действаш според този факт, когато си паднал, депресиран, или чувства на вина те смазват.

Може би в момента си под напрежение, изпуснал си нервите си, скарал си се с приятел, с близък или си се развикал на детето. Чувстваш се виновен, гневен и ядосан на себе си.

Точно тогава, ако спреш за миг, за да потърсиш присъствието на Исус, ще дойде мирът, от който се нуждаеш. В пътя на гнева си признай, че Той е там с теб. Изповядай Го за Господ. Това ще промени отношението ти към теб, към околните и към цялата ситуация.

Той познава всичките ти неудачи и дефекти, които ти и хората старателно укривате всеки ден. Но въпреки това, Бог те е възлюбил със съвършена любов, която не се поклаща, само защото днес си се скарал с някой.

Исус е с нас, за да оправи, поправи, изправи, изравни и построи пътища, и да събори прегради. Той е Великият Пастир, който ни води в пътеката на Правдата, която е поръсена с Неговата кръв.

Повярвай, че в този момент, Той ще подреди нещата за пореден път. Повярвай, Той ще го стори! Амин.

На среща с Исус в Галилея

А Исус рече: Всички вие ще се съблазните поради Мен тази нощ; защото е писано: ‘Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.’ А след като бъда възкресен, ще ви изпреваря в Галилея. Матея 26:31-32.

В нощта, преди да бъде предаден на властта, Исус видя, че най-близките му ще се отрекат от Него. Даже Петър, който се кълнеше, че ще отиде на смърт за Господа, се уплаши от едно слугинче и отказа да се нарече Негов ученик.

Всички сме били на мястото на тези ученици. Всеки от нас някъде се е отричал от Господа, с думи или с дела.

Но  Исус, пълен с любов и милост, погледна напред във времето на Новия Завет и каза: „Вие ще се отречете от Мен, но след като възкръсна, аз ще ви изпреваря на срещата ни в Галилея.”

Исус не планираше да се раздели с учениците Си. Той не подготвяше отмъщение, нито отплата. Той се готвеше за среща. Там в Галилея, Той щеше да им предаде Своето поръчение, за да разпространят благовестието до краищата на земята. Там щеше да им предаде силата на Святия Дух, като положи ръце на тях и ги благослови.

Бог винаги планира да се срещне с нас, даже когато отстъпим от Него.

В притчата за блудния син, бащата угояваше теле, защото знаеше, че синът му един ден ще седне отново на трапезата. Така и стана. В онзи ден настъпи едно велико възстановяване. Същото, което Исус планира за теб и за мен.

Всеки ден, когато се събудиш от сън, очаквай тази среща на Господ с теб, край брега на Галилея, където Той отново ще положи ръце на теб, за да те благослови. Амин!

Живот в кръвта на Исус

Защото животът на всяка плът е в кръвта... Левит 17:14.

Всеки човек е жив, докато кръвта се движи в тялото му. В момента, когато тя спре, настъпва смъртта.  Това се случи с Исус на Кръста. Неговата кръв се проля на Голгота. Животът му беше предаден за греховете на целия свят. Смъртта дойде и тялото му беше погребано. Но на третия ден Святият Дух Го възкреси от мъртвите. Господ победи смъртта и ада, и седна отдясно на Отец.

В нощта, преди да бъде предаден, Исус Христос взе чаша с вино и като благодари Той я даде на Своите ученици с думите: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива за прощаване на греховете. Матея 26:28.

Днес всеки, който повярва в Исус, получава благословението на тази кръв. Тя действа за опрощение на греховете, за изкупване от проклятието на закона, за освобождение на повярвалия от вина,срам и наказание, и за приемане  дара на вечен живот.

Може би преминаваш през труден период на утеснение или болест. Може би нямаш работа или взаимоотношенията с най-близките ти хора с разрушени. Кръвта на Исус има живот в себе си!

Тя не остарява, нито умира, а живее вечно. Тя е изпълнена със силата на възкресението. Думите на Исус все още оттекват от страниците на Писанието: Пийте от чашата всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет.

Приеми с вяра делото на Кръста, защото само Кръвта на Божия Син може да донесе нов живот във всичко в теб и около теб!

Да счетем Бог за верен

С вяра Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше обещал. Евреи 11:11.

Слушали сме за вярата на Авраам, но знаем ли, че Сара също имаше вяра. Тя зачена въпреки, че беше двойно безплодна. Нейната вяра дойде, когато скрита зад шатрата, тя чу обещанието изречено от устата на непознатите гости, които обядваха с Авраам. И Господ каза: Догодина жена ти Сара ще има син. Битие 18:10.

Тя чу обещанието и вярата избликна във фонтан на радост. Тя се засмя на глас, който и днес отеква в сърцата на обезсърчените. Глас на радост се чува, когато вярата се свърже със словото. Да, Сара държеше своето дете в ръцете си година по-късно. Защото зачете за ВЕРЕН този, който обещава.

Възлюбен в Господа, всяко обещание на Бога е Да, и Амин. Той няма да закъснее с чудото на живота ни. Той непременно ще даде отговор. Ако колебание идва или съмнение те разклаща, зачитай верността на Бога към всички, които викаха към Него. И на теб Господ ще помогне. И на теб Той ще подаде ръка. Да, защото Синът Му Христос е гаранцията за това.

И Бог рече: Да бъде светлина

А земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната. И Божият Дух се носеше над водата. Бития 1:2.

В началото на Сътворението виждаме земята пуста и неустроена, а над водите се носеше Святият Дух. Неговото присъствие беше там, силата , мъдростта и мощта, но всичко това стоеше без да се използва. Като огромен, мощен двигател, който се движи на празни обороти. Но защо Той нищо не правеше? Какво чакаше Божият Дух? Защо не преобразяваше земята?

Святият Дух очакваше Бог да проговори.

И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

В момента, в който Бог изрече думите, Славният Дух започна да работи. Божието Слово вкара тази огромна мощ, която създаде и вдъхна живот на земята.

Хиляди години по-късно Бог не се е променил. Нито Святият Дух. Той все още се движи в живота на вярващи и чака. Той очаква Божието Слово да се освободи, за да докосне човека, да го промени, новороди и изцели.

Всяко слово изречено от Господа е дух и живот. Така че в зависимост от ситуацията, в която се намираш вземи думите, които Бог е изговорил. Святият Дух очаква това слово да се освободи от устните на вяра. Той желае да донесе светлина. Затова кажи, нека бъде Божията светлина в моя живот. Амин.

Само вярвай Исус ще извърши чудото

А Исус каза на началника на синагогата: Не бой се. Само вярвай. Марка 5:36.

В  Евангелията виждаме Исус да насърчава хората, които имаха нужда от Него, само да вярват. Той не ги питаше дали заслужават чудото, дали са били добри и праведни, за да го получат. Никога не ги попита дали изпълняват закона. Той искаше да повярват, че Той може да извърши чудото.

Възлюбен, твоят добър характер, благочестие и святост са нещо хубаво. Те, обаче не могат да ти спечелят благоволението и чудото от Исус. Неговата милост и благост са подарък. А подаръкът не се заслужава. Той се подарява. Не зависи от това, което ние с теб сме направили. Зависи от делото на Исус, който го предлага без условия на нас.

Можем ли да повярваме?

Когато началникът на синагогата отиде при Исус,  дъщеря му беше на смъртно легло. Исус не му каза, сега ще дойда да я изцеля, защото ти си направил толкова много неща за синагогата. Не. Исус го насърчи да продължи да стои върху своята изповед на вяра. А тя беше: Ела, положи ръце на дъщеря ми, за да оздравее и живее.

И така стана. Исус влезе в стаята и с една дума момичето възкръсна от мъртвите.

Каква е твоята изповед на вяра днес?

Нека бъде: Исус, днес Ти бъди Господ над живота ми. Ти управлявай и нека всеки враг, болест и проблем преклони коляно пред Теб.

Kой е този необрязан филистимец?

Кой е този необрязан филистимец, че хвърля презрение върху войските на живия Бог? 1 Царе 17:26.

Давид зададе този въпрос  на своите братя и на мъжете, които стояха и слушаха заплахите на Голиат. Думите му разкриват мисленето на човек, вярващ  в завета, който Израил имаше с Бога. Уповавайки на този завет, всеки мъж  можеше да излезе да воюва с гиганта и да го победи.

Давид не беше по-силен от другите. Но той вярваше в Божието съдействие. Не защото беше умен, силен или много добър, а заради завета. В неговите очи всички други бяха беззащитни. Това мислене му даваше смелостта и вярата, че щом излезе да воюва, непременно ще спечели.

Той имаше Името на Всемогъщия  Бог  и това беше от най-голямо значение. В този момент, обаче, братът на Давид започна да го обвинява и да му се подиграва. Нарече го с обидни думи. 

Тръгнеш ли с вяра, не очаквай непременно подкрепа. Напротив, ще има присмиване и подигравка. Но какво значение има, когато главата на гиганта ще бъде отсечена от твоята ръка. Да, защото Господ  ще го порази! С тази вяра Давид побеждаваше врага до края на живота си!

  

Днес имаме завет с Исус. Кой е срещу нас, ако Исус Христос е с нас? Те нямат кръвта на Праведния, поръсена върху тях. Те нямат Божията защита, закрила и помощ. Ние я имаме!

Така че кой е този необрязан филистимец срещу теб?

Вземи Божието Слово,  Името на Исус и Неговата кръв и без страх воювай. Амин!

Да съберем съкровище в сърцето си

Неговите обещания са щит и защита Псалм 91:4.

Възлюбени, Божиите обещания са защита за нас. Те не са само, за да издигнат вярата ни, те наистина са щит срещу атаките на врага. Те изграждат духовна крепост, която врагът вижда и той не може да премине през нея.

Сърцето на човека е като склад със съкровища. С какво ги изпълваме през свободното си време? Когато Йосиф беше управител на Египет, той използва седемте години на изобилие, за да събере внимателно част от зърнената реколта. Той го складира за годините на глад и суша, които предстояха. По време на своето царуване Цар Соломон укрепи градовете на Израил. Той съгради крепости, построи кули и подготви страната за време на военни действия, които можеха да настъпят след неговата смърт.

Словото ни увещава:

Притчи 4:23 Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

Ние можем да бъдем мъдри като тях и да изпълваме сърцата си със Словото на Бога, като утвърждаваме духа си във вярата. Негото Слово ще опази сърцата ни и ума ни във време на утеснение, тревога и нападение. Тогава вместо да изпадаме в страх и отчаяние ще застанем срещу атаката на неприятеля.

Възлюбен в Господа, нека прилежно пазим сърцата си, така както всеки добър стопанин би пазил своите складове със запаси. Защото както знаем, тогава животът ще победи смъртта и угнетението. Амин.

Тропот на нозе за смърт или за избавление

Тропотът на нозете на господаря му не е ли след него? 4 Царе 6:32.

В дните на пророк  Елисей, Сирия обсади Самария. И докато траеше обсадата, настана голям глад. Толкова беше тежко положението, че майки започнаха да ядат децата си. Прилича на филм на ужасите, само че истински, реален.

През цялото време там  живееше Божият слуга. Царят ужасен от случващото се реши, че трябва да убие пророка. И изпрати човек, който да го обезглави, вместо да го помоли да ходатайства за народа пред Бога.

Тогава пророкът рече: Чувам шум от тропот на нозе, които идват, за да ме убият.

Намираш ли се в такава ситуация? Гласът от сметката за тока, от неплатени данъци или от просрочен заем, или болест в тялото? Самария беше под обсада и глад. Библията ни казва, че магарешка глава струвала осемдесет сребърни монети. Но какво ползваха парите, когато нямаше какво да се купи? Търсиш работа, но няма. Или имаш умения и диплома, но няма къде да се реализираш. Нещо липсва! Тогава до ушите ти достига тропотът на страха, на отчаянието и се питаш дали Бог ще ти помогне.

Тогава царят рече: От Господа е това зло. Защо да се надявам повече на Него?

Отпаднала ли е вярата ти? Чуваш ли страхът, който казва: “Бог има нещо против теб. Ти си съгрешил някъде. Определено, Бог  повече не се интересува от живота ти. Къде е избавлението? Няма го!” Така мислеха всички.

Царският слуга отиде, за да погуби пророка. Той търсеше живота му, защото не вярваше, че Бог ще помогне. Тогава Елисей рече: “Утре 8 килограма брашно ще струва 10 лева” ( по сегашни стандарти). Слугата се изсмя презрително. “Даже небесни прозорци да направи Господ, това няма да се случи." Не чуваме ли понякога същото, изречено от духа на неверие. Тропотът на нозете на врага иска да ни уплаши и събори.

Но същата нощ в стана на Сирийската армия се чу обезпокоителен шум. Защото Господ направи да се чуе тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска. А сирийците се уплашиха, че са нападнати от хетските и египетските царе и станаха в полумрака и побягнаха, за да спасят живота си, като оставиха всичко зад гърба си.

Обсадата падна, гладът свърши. Самария беше освободена чрез Божията намеса. А онзи човек, който презря пророка и Словото от Бога, беше стъпкан от хората, които тичаха да плячкосат стана на врага.

Вярваш ли, че Бог е изпратил тропот от шум на небесни коне, които да подгонят страха и поражението? Вярваш ли, че отговорът е на път да се изпълни?

Извикай към Него:

Боже, Ти си видял всяка ситуация, в  която се намирам. Ти си промислил отговор за всеки проблем. Аз вярвам, че Ти си снабдил всяка нужда в славата на Помазания Господ, който ни спасява. Благодаря Ти за небесния тропот на освобождение и на победа. Да, сметките ми са платени чрез Теб. Да, Ти си промислил добрата работа за мен. Да, Ти си ме извел от плен и от обсада и си ме завел на богато място. В Името на Исус, Помазаника, вярвам, че Ти действаш сега. Амин!

Да преминеш на отсрещната страна

А Той като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. Марка 4:35-39.

Животът ни прилича на пътуване. Има бури, опасности, вълни. Тяхната цел е да ни завлекат на дъното, да ни потопят и убият. Но на кораба с нас е Исус. Точно както беше с учениците в онзи ден, когато им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото.

Знаем историята. Той легна и заспа, а учениците останаха да се борят с вълните. Изтощени от борбата те го събудиха и Му казаха: Учителю, нима не те е грижа, че загиваме? А Той стана и смъмри вълните и вятъра, и водата  се успокои, и изведнъж те се намериха на другата страна на езерото.

С това Исус ни дава пример. Той много пъти е проповядвал да не се безпокоим, но да вярваме на Словото на Бога. Господ живееше това, което проповядваше.

Вярата действа по този начин. Тя не гледа на силата на вълните, тя заповядва те да се успокоят в името на Исус. Тя не се страхува от утрешния ден, но уповава, че Господ е предвидил всеки детайл още преди утрото. Ако Бог е казал да отида там, тогава тази лодка няма как да потъне, въпреки усилията на противника да ме потопи.

Така направи нашият Господ. Той легна и заспа, защото в сърцето му имаше мир и вяра за Божествена защита. А когато го събудиха Той не се уплаши от разярените вълни. Той заповяда и природата се покори на гласа му. Днес имаме властта на Исус чрез Словото и Името Му да действаме като Него и да получим резултат.

Даже ако бурята заплашва да потопи кораба ни, даже да потъваме, вярата ще каже: Ако трябва този кораб ще стане на подводница, но в името на Исус, аз ще премина на отсрещната страна. Амин.