Роден в кулата на стадото

И ти, кула на стадото, укрепление на Сионовата дъщеря, в тебе ще се върне предишната власт. Да! Ще дойде царството на Ерусалимската дъщеря. Михей 4:8.

От историята описана от Лука, знаем, че Мария и Йосиф пристигнаха в града Витлеем. Те потърсиха място да нощуват, но гостилницата беше препълнена. Нямаше място, където майката на Господа да отпочине. А времето за раждането беше дошло.

Пророк Михей ни говори за кулата на стадото: на еврейски Мигдал-Едер. Къде се намира тази кула и какво е нейното значение?

Това е било стара военна постройка издигната в срещу Витлеем. От върха й се е виждала цялата долина и околности. Така градът е бил под нейна защита.

Мигдал-Едер се споменава за първи път в Битие 35 глава. Яков се връща в дома си заедно с Лия и с бременната Рахил. “Тогава тя роди и много се мъчеше. А като роди на умиране тя нарече сина си Вен-Они, Син на скръб. Но баща му го нарече Вениамин, Син десницата ми.” Битие 35:16-18.

В нощта на Рождество имаше овчари, които пазеха стража около стадото в полето извън Витлеем. Това стадо не беше обикновено. Тези овчари се грижеха за овцете майки, които раждаха агнета специално предназначени за жертвоприношението в храма. Веднага след раждането овчарите трябваше внимателно да огледат всяко агне за наличието на недостатък. Ако имаше белег или дефект, то се отделяше настрани. А мястото където стадото нощуваше през зимата беше Мигдал-Едер - кулата на стадото.

В онази нощ Йосиф и Мария нощуваха на мястото, което Бог беше приготвил за раждането на Своя Син.

Господ Исус се роди там, където се раждат жертвените агнета. Още от първия миг Исус започна живота си, като Агне водено за клане.

Той се роди през нощта във времето, когато човек си почива от труда и от делата, за да ни покаже, че спасението е подарък. Божията милост не се изработва с дела, нито купува с пари.

На това място Рахил роди с мъка, а после умря. Святият Дух като майка-кърмилница предаде на смърт Божия Син, за да стане Вен-Они, син на скръб и на печал. Но Бог Отец Го възкреси и Го сложи да седне отдясно, за да стане Вениамин, Син на Десницата ми.

Колко огромна е мъдростта на Бог! Стотици години по-рано Той планира идването на Месия, който се роди за нас, живя за нас и умря пак за нас.

Бог не е свършил своя план с Мигдал-Едер или кулата на стадото. Царството на Ерусалимската дъщеря все още не е установено. Израил все още не е разпознал Месия.

Но този ден ще дойде, когато евреите ще се присъединят към Невястата на Праведния. И Неговото Царство няма да има край.

Благословено Рождество на Спасителя. Амин.

Кой ти каза, че си гол?

И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа. Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си? А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. Битие 3:8-10.

Същият ден по-рано Адам и Ева бяха подмамени от змията да ядат от забранения плод за познаване на доброто и злото. И когато вкусиха от него очите им се отвориха и те видяха, че са голи. Срамът и чувството за вина бяха толкова силни, че те се уплашиха, че Бог ще ги накаже. Страхът влезе в сърцето им и те се скриха от Бога.

А Господ дойде, за да ги потърси. И когато Адам призна страха си, Господ му зададе необичайния въпрос: Кой ти каза, че си гол?

Нима Всезнаещият Бог не знаеше? Разбира се, че знаеше.

В градината нямаше друг освен Адам и Ева, така че дяволът беше този, който услужливо им каза, че са голи.

Шест хиляди години по-късно противникът използва същия похват, за да държи милиони хора в своята клетка. Той непрекъснато ги бомбардира с мисли, че са сбъркали и сега Бог ще ги накаже; че те са толкова грешни, че никога няма да получат прошка; че от тях нищо няма да стане, че никой не ги обича и изобщо животът е безполезен и ненужен.

Разбираме ли, че всеки път, когато чуем тези думи, ние слушаме гласа на сатана?

Колкото е по-голямо чувството за вина, толкова е по-голямо чувството за недостойнство. А това поражда страх и несигурност. Човек се съмнява в Божията любов, в Неговите обещания и закрила. Така проклятието намира начин да се развие и да роди горчивия си плод.

Днес Бог отново задава същия въпрос към нас:

Кой ти каза, че си гол? Аз съм те облякъл с дрехите на Христовата праведност.

Кой ти каза, че си недостоен, че никой не те обича, че си безполезен и за нищо не ставаш? Аз те възлюбих с вечна любов, дадох своя Син Исус и те родих с Духа си.

Кой ти каза, че не можеш? По-силният живее в теб, отколкото този в света.

Кой ти каза, че си целия роден в грях? Кръвта на Сина Ми те очиства от всеки грях. 

Кой е този, който те обвинява? Аз великия Бог те оправдавам!

На кръста Исус извика: Свърши се! Той скъса веригата на греха над човека като го освободи от него. А където няма грях, няма обвинение. А когато няма обвинение, няма страх от наказание. Затова думите на апостол Павел в Римляни 8:33 отекват с още по-голяма сила: Кой ще обвини Божиите избрани?

Няма друг освен дявола и онези, които му служат.

Не се поддавай на неговите мисли. Защото ти не си гол, а облечен в Христос, не си слаб, но си силен в Него, не си сам, но Емануил е с теб, не си паднал, но си седнал в небесни места в Исус, не си изгубен, а си намерен в Неговото присъствие, не си сирак, а си осиновен и с Духа извикаш Татко, Татенце.

Дерзай, духът на обвинение е разкрит и той няма място повече в живота ти. Амин!

Да излезем от Мера и да отидем в Елим

После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата, защото беше горчива. Тогава народът заропта против Моисей като казваше: Какво да пием? А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Изход 15:23-25.

Горчивината ще ни среща по пътя, така както се случи с Израил. Но това не означава, че трябва да останем в мястото на Мера (от еврейски горчивина). Сам Господ беше наскърбен до смърт в нощта, преди да бъде предаден. Той сподели тази болка със Своите ученици, а после в молитвата Си към Отец. /Марк 14:34/. При нараняване болката е нещо естествено.  Нужно е споделяне, за да излезе натрупаната обида.

В историята с Израил виждаме едно дръвче да подслажда водата. Това е чудесна картина на Кръста на Исус, който донася изцеление и благословение за нас. Всеки път, когато горчивина отравя живота ни, нека се обръщаме към Кръста, където Кръвта на Господа беше проляна.

Нека отидем при Голгота и там да сложим огорчението. За Израил това донесе сладка вода, А когато продължиха по пътя си те стигнаха до Елим, където имаше 12 извора и 70 палмови дървета. Свободата от огорчение винаги ще ни доведе до изобилие и снабдяване.

Сам Исус прие да изпие чашата на страданието и да прости на Кръста  греха на всеки, от началото на света, до края на века. Той стана изцелението за народите. Той се превърна в духовен извор и палмово дърво, съвършеният Елим за нас, място на вечна почивка и на покой. Затова нека оставим Мера и да отидем в Елим.  

Но как да направим това? Как да се освободим от горчивината и от наскърбяването?

Представи си човека, който те е наранил и се помоли:

Думите, които ми каза и това, което направи срещу мен ме нарани. Аз съм огорчен. Ти не си прав да се държиш така с мен. Но аз ти прощавам. Прощавам ти специално за (тази случка или тези думи) и ги оставям при Кръста на Исус. Кръвта на Господа покрива раната в мен и ме изцелява. Твоите думи и действия срещу мен повече нямат значение, защото Исус не мисли, нито говори, нито действа като теб. Аз съм освободен от огорчението. Амин.

Бунтът на пророка

А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона. И Йона остана в корема на рибата три дни и три нощи. Йона 1:17.

Служението на пророк Йона направи неочакван завой, когато той се разбунтува срещу Божията воля и отказа да отиде да предупреди жителите на Ниневия, че след 40 дни ще бъде разрушена. Вместо това, той се качи на кораб и побягна. Това беше неговият бунт и несъгласие  с  волята на Всевишния.

Всеки ще си помисли, че Бог ще накаже бунтовния. Но в тази история виждаме силата на Божията милост и любов. Господ взе бунта на пророка и го преобърна в благословение.

Когато Йона се качи на кораба, Бог изпрати буря на пътя му. Безпомощни пред природната стихия, моряците започнаха да се молят на боговете си за помощ. Но техните богове бяха мъртви. Тогава те разбраха, че Богът на евреите е предизвикал тази буря. Те извикаха към Него в молитва и всичко утихна. Моряците повярваха в Израелевия Бог, принесоха Му жертви и дадоха оброци. Въпреки упорството на Йона, Господ донесе избавление на едни непознати.

Чудото с рибата е друга проява на милост. Господ не наказа Йона. Напротив, Той се грижеше за неговата сигурност. Така животът на пророка беше опазен.

Но Божията милост и великодушие не спират дотук.

Това чудо послужи на служението на Исус.

Около 700 години по-късно, когато говори за Своята смърт и възкресение, Той ще изрече следните думи: Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Матея 12:38.

Това ме благославя много, много силно! Кой от нас е бил винаги послушен и покорен на Бога? Кой не се е бунтувал или упорствал в пътя си? Йона беше служител на Бога. Но Господ взе непокорството на този човек и го използва за пример за Своята жертва на Кръста.

Мога ли да приема с вяра, че Той може да стори същото за мен? Мога ли да повярвам, че моят съзнателен и несъзнателен бунт срещу Него може в крайна сметка да донесе победа и слава на името Му? Въпреки всичко!

Колко голяма е милостта на Исус! Той се справя със слабостите ни, прощава грешките ни, поправя последствията от непокорството ни и ни възстановява отново. Благодаря Му за тази любов. с която ни е възлюбил!  Амин.

Думите на кръвта на Исус

Но пристъпихте при Исус, Посредник на Новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел. Евреи 12:24.

Кръвта на Исус говори по-добри неща от тази на Авел. А какво викаше Авеловата кръв, когато Каин я проля? Тя викаше към Бога за отмъщение, за възмездие и за справедливост. Каин беше убил и той трябваше да бъде наказан. Още повече земята, която прие първите капки човешка кръв, се разбунтува срещу престъпника и отказа да дава плода и изобилието си. /Битие 4:10-12/. Това е резултатът от греха: проклятие, недостиг, болест и смърт.

Исус даде живота си за нас, за да ни изкупи от проклятието на греха. Неговата кръв се проля на кръста. Прашната земя отвори недрата си, за да я поеме. В онзи час завесата на храма се раздра през средата. Преградата между Бог и човека беше разрушена. Земята се разтресе, защото прие от кръвта на Божия Син в себе си. Но тази кръв не вика към Бога за отмъщение. Тя вика с думите: Прости им! Те не знаят какво са извършили. Благослови ги, приеми ги, прости Ръката Си, за да благословяш, изцеляваш и новораждаш!

Днес те насърчавам да размишляваш върху думите на Кръвта на Праведника, Исус Христос. Започни да говориш тези думи на оправдание и на изкупление върху живота си, децата си и целия си дом.

Кръвта на Исус е върху мен. Аз съм благословен, изкупен, оправдан, осветен, изцелен,освободен и променен чрез нея и Тя  ме направи дете на Царя. Нито едно оръжие скроено срещу мен няма да успее, защото Кръвта на Праведника говори думи на живот и моят Баща е Всемогъщият Бог, Който ме пази като зеницата на окото Си. Амин.