После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата, защото беше горчива. Тогава народът заропта против Моисей като казваше: Какво да пием? А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Изход 15:23-25.
Горчивината ще ни среща по пътя, така както се случи с Израил. Но това не означава, че трябва да останем в мястото на Мера (от еврейски горчивина). Сам Господ беше наскърбен до смърт в нощта, преди да бъде предаден. Той сподели тази болка със Своите ученици, а после в молитвата Си към Отец. /Марк 14:34/. При нараняване болката е нещо естествено. Нужно е споделяне, за да излезе натрупаната обида.
Нека отидем при Голгота и там да сложим огорчението. За Израил това донесе сладка вода, А когато продължиха по пътя си те стигнаха до Елим, където имаше 12 извора и 70 палмови дървета. Свободата от огорчение винаги ще ни доведе до изобилие и снабдяване.
Сам Исус прие да изпие чашата на страданието и да прости на Кръста греха на всеки, от началото на света, до края на века. Той стана изцелението за народите. Той се превърна в духовен извор и палмово дърво, съвършеният Елим за нас, място на вечна почивка и на покой. Затова нека оставим Мера и да отидем в Елим.
Но как да направим това? Как да се освободим от горчивината и от наскърбяването?
Представи си човека, който те е наранил и се помоли:
Думите, които ми каза и това, което направи срещу мен ме нарани. Аз съм огорчен. Ти не си прав да се държиш така с мен. Но аз ти прощавам. Прощавам ти специално за (тази случка или тези думи) и ги оставям при Кръста на Исус. Кръвта на Господа покрива раната в мен и ме изцелява. Твоите думи и действия срещу мен повече нямат значение, защото Исус не мисли, нито говори, нито действа като теб. Аз съм освободен от огорчението. Амин.