Каза им Исус: Моята
храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил. Йоан 4:34.
Когато вървеше от Юдея за Галилея, Исус се отклони от пътя Си, за да отиде в един
самарянски град. Там Господ трябваше да се срещне с непозната жена.
Волята на Отец винаги е
била да изцелява, да освобождава и да дава бъдеще и надежда. Тази жена имаше
нужда точно от това: да скъса с миналото и да обърне поглед напред.
Когато Исус пристигна в
града, Той седна на кладенеца, уморен от пътя. Учениците отидоха да купят храна. В същия час пристигна жена, за да начерпи вода. Тя беше дошла по
обед, за да избегне срещата с хората, които знаеха нейното минало. Но тя не
можа да избегне срещата с Всевишния, защото Господ не се интересуваше от
миналото й, а от нейното бъдеще.
И днес Отец иска да
освободи човека от вината на безславното минало. Тази жена беше имала петима
мъже и в резултат на това се беше превърнала в предмет на човешки приказки и одумване. Не е чудно,
че не желаеше да вижда хора.
Не знаем причината защо
тя беше имала тези мъже. Но Исус знаеше нейната болка. Затова я докосна, за да
я изцели! Той й рече: Доведи мъжа си. Тя отговори:
Аз нямам мъж, въпреки, че живееше с един. Исус не я осъди, нито обвини.
Тя не намираше любов и закрила с нито един от тези мъже. Затова Господ направи
заместване. Той я насочи към сърцето на Бог Отец, където тя откри истинско
приемане.
Колко от нас живеят под
сянката на срама от миналото? Направени грешки, лекомислено поведение или нещо
друго преследва съзнанието ни.
Но след разговора си с Исус
в тази жена настъпи промяна. Срамът отстъпи на смелостта в Бога. Тя искаше да
избегне срещата си с хората. Сега отиде да им благовести за Месия. Бих я
нарекъл първата жена с евангелизаторско служение, защото благовества на целия
град.
Тя беше дошла с празно
ведро да начерпи вода. Но сега го остави, защото в нея имаше извор на течаща
вода.
Тя дойде сама, но си
тръгна с присъствието на Отец.
Когато учениците се
върнаха и видяха Исус, че говори с жената, те се учудиха. Но още по-учудени останаха, когато Исус им рече: Не
съм гладен вече. Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
От това разбираме, че Господ се освежава и
нахранва, когато се докосне до болката и страданието ни и ни изцели, и ни даде
бъдеще и надежда.
Днес те предизвиквам да
седнеш на кладенеца до Исус. Той търси сърцето ти, за да го освободи напълно.
