Да преминеш на отсрещната страна

А Той като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. Марка 4:35-39.

Животът ни прилича на пътуване. Има бури, опасности, вълни. Тяхната цел е да ни завлекат на дъното, да ни потопят и убият. Но на кораба с нас е Исус. Точно както беше с учениците в онзи ден, когато им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото.

Знаем историята. Той легна и заспа, а учениците останаха да се борят с вълните. Изтощени от борбата те го събудиха и Му казаха: Учителю, нима не те е грижа, че загиваме? А Той стана и смъмри вълните и вятъра, и водата  се успокои, и изведнъж те се намериха на другата страна на езерото.

С това Исус ни дава пример. Той много пъти е проповядвал да не се безпокоим, но да вярваме на Словото на Бога. Господ живееше това, което проповядваше.

Вярата действа по този начин. Тя не гледа на силата на вълните, тя заповядва те да се успокоят в името на Исус. Тя не се страхува от утрешния ден, но уповава, че Господ е предвидил всеки детайл още преди утрото. Ако Бог е казал да отида там, тогава тази лодка няма как да потъне, въпреки усилията на противника да ме потопи.

Така направи нашият Господ. Той легна и заспа, защото в сърцето му имаше мир и вяра за Божествена защита. А когато го събудиха Той не се уплаши от разярените вълни. Той заповяда и природата се покори на гласа му. Днес имаме властта на Исус чрез Словото и Името Му да действаме като Него и да получим резултат.

Даже ако бурята заплашва да потопи кораба ни, даже да потъваме, вярата ще каже: Ако трябва този кораб ще стане на подводница, но в името на Исус, аз ще премина на отсрещната страна. Амин.

Победа над гласа на страха

Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. 1 Петрово 5:8.

Войската на Израил беше готова за битка срещу филистимците. Точно тогава напред излезе един военен мъж на име Голиат. Той беше огромен на ръст, истински великан, който извика срещу евреите:

Нека един от вас излезе да се бие срещу мен. Ако ме убие, ще ви станем слуги. Но ако аз го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. 1 Царе 17.

Голиат правеше това всеки ден и така той сковаваше сърцата на хората. Те бяха примрели от страх и ужас, и никой не смееше да излезе на бой срещу него. Никой, даже цар Саул.

Днес много неща се опитват да  издават рев на страх и ужасяване. Сметки, данъци, болест или непокорството на децата ни. Всичко се опитва да всее паника и уплаха в сърцето на вярващия.

Как да се победи този Голиат? Как да се справя със заплашването, с укорите, с отхвърлянето от отсрещната страна?

Докато Израил слушаше думите на великана, страхът обхващаше сърцата им. Давид просто игнорира заплашването му. Така Голиат загуби своето превъзходство. Силата на риакещия лъв се крие в това: да реве оглушително. Всъщност той вдигаше само силен шум. Даже не беше нападнал още. Докато ти му обръщаш внимание, той набира сили от страха в теб.

Давид не му обърна внимание и това ядоса Голиат, който започна да крещи още повече и да проклина.

Дяволът разчита на заплашването, за да те събори духовно и да те държи вързан в оковите на страха. Постъпи като Давид. Отиди до потока на Святия Дух, вземи от Словото няколко стиха и на всяко заплашване на дявола, използвай обещание, с което да отвърнеш на думите му.

Давид беше активен. Той не стоеше да чака Голиат да дойде при него. Той се завтече и хвърли камъка с прашката си. Така подобно и ние трябва да атакуваме страха и заплашването на противника със Словото на Бога като го изкажем с думи. Нашите уста са като прашка за хвърляне на този камък.

Сатана търси някой, за да го погълне. Ако в нас има от камъка на Словото, той няма да успее да ни сдъвче, защото тези камъчета ще му строшат устата.

Ако успееш да устоиш без да се уплашиш, без да реагираш на крясъците и на действията на противника, Божието Слово ще донесе победата. Главата на Голиат ще падне поразена, а ти ще бъдеш победител в Името и в Кръвта на Исус. Амин.

Исус - Господарят на живота

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Защото за Него всички са живи. Лука 20:38.

Бог не се удоволства в смъртта на Своите деца. Той няма за цел нито да убие, нито да нарани човека, а да го спаси.

Мнозина цитират думите на Йов, който в деня на загубата на децата си каза: Бог даде, Бог взе, да бъде благословено името Му.

От тези думи се изгражда разбирането, че Бог целенасочено погуби децата му. Но дали това е така.

Исус в Йоан 10:10 рече за себе си, че Той дойде, за да имаме изобилен живот. Крадецът е този, който унищожава и погубва.

На кои думи ще повярваме? На думите на Исус или на думите на Йов, който няма пълнотата на Божието откровение, нито цитираше думите на Бога.

В Йоана 11 глава Исус показа, че е Господ на живота. Тогава неговият приятел Лазар умря. И Той отиде във Витания, за да го възкреси. И там Той се срещна с Марта и Мария, сестрите на Лазар. Той чу плача им, видя сълзите им. И четем как Исус възнегодува в духа си. Срещу кое негодуваше Той? Срещу това, че Бог взема? Ако смъртта на Лазар беше част от Божията воля, тогава Исус не би негодувал, нали?

И когато отиде на гроба Той отново възнегодува като гледаше камъка положен на гроба. И рече, Отместете го.  Защото Той не е Господ, който убива, а Бог който дава живот. И когато отместиха камъка, Той заповяда: Лазаре, излез.

И смъртта отстъпи, защото Господарят на живота във Вселената заповяда.

Слава на Бога! Бог действа, за да доведе благословение, растеж и успех в живота на всеки, който вярв в Него. Той няма за цел да унищожи човека, а да го спаси от последиците на греха и от примката на нечестивия. И понеже Той е Бог, който възстановява, Бог възвърна двойно загубеното на Йов. И освен това му подари седем сина и три дъщери.

Повярвай в думите на Исус, който е Господ на живота и бъди свободен от страха от смъртта и от погубителя. Защото Бог има грижата за теб, за нас. Амин.