А Той като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. Марка 4:35-39.
Животът ни прилича на пътуване. Има бури, опасности, вълни. Тяхната цел е да ни завлекат на дъното, да ни потопят и убият. Но на кораба с нас е Исус. Точно както беше с учениците в онзи ден, когато им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото.
Знаем историята. Той легна и заспа, а учениците останаха да се борят с вълните. Изтощени от борбата те го събудиха и Му казаха: Учителю, нима не те е грижа, че загиваме? А Той стана и смъмри вълните и вятъра, и водата се успокои, и изведнъж те се намериха на другата страна на езерото.
С това Исус ни дава пример. Той много пъти е проповядвал да не се безпокоим, но да вярваме на Словото на Бога. Господ живееше това, което проповядваше.
Вярата действа по този начин. Тя не гледа на силата на вълните, тя заповядва те да се успокоят в името на Исус. Тя не се страхува от утрешния ден, но уповава, че Господ е предвидил всеки детайл още преди утрото. Ако Бог е казал да отида там, тогава тази лодка няма как да потъне, въпреки усилията на противника да ме потопи.
Така направи нашият Господ. Той легна и заспа, защото в сърцето му имаше мир и вяра за Божествена защита. А когато го събудиха Той не се уплаши от разярените вълни. Той заповяда и природата се покори на гласа му. Днес имаме властта на Исус чрез Словото и Името Му да действаме като Него и да получим резултат.
Даже ако бурята заплашва да потопи кораба ни, даже да потъваме, вярата ще каже: Ако трябва този кораб ще стане на подводница, но в името на Исус, аз ще премина на отсрещната страна. Амин.
