И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа. Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си? А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. Битие 3:8-10.
Същият ден по-рано Адам и Ева бяха подмамени от змията да ядат от забранения плод за познаване на доброто и злото. И когато вкусиха от него очите им се отвориха и те видяха, че са голи. Срамът и чувството за вина бяха толкова силни, че те се уплашиха, че Бог ще ги накаже. Страхът влезе в сърцето им и те се скриха от Бога.
А Господ дойде, за да ги потърси. И когато Адам призна страха си, Господ му зададе необичайния въпрос: Кой ти каза, че си гол?
Нима Всезнаещият Бог не знаеше? Разбира се, че знаеше.
В градината нямаше друг освен Адам и Ева, така че дяволът беше този, който услужливо им каза, че са голи.
Шест хиляди години по-късно противникът използва същия похват, за да държи милиони хора в своята клетка. Той непрекъснато ги бомбардира с мисли, че са сбъркали и сега Бог ще ги накаже; че те са толкова грешни, че никога няма да получат прошка; че от тях нищо няма да стане, че никой не ги обича и изобщо животът е безполезен и ненужен.
Разбираме ли, че всеки път, когато чуем тези думи, ние слушаме гласа на сатана?
Колкото е по-голямо чувството за вина, толкова е по-голямо чувството за недостойнство. А това поражда страх и несигурност. Човек се съмнява в Божията любов, в Неговите обещания и закрила. Така проклятието намира начин да се развие и да роди горчивия си плод.
Днес Бог отново задава същия въпрос към нас:
Кой ти каза, че си гол? Аз съм те облякъл с дрехите на Христовата праведност.
Кой ти каза, че си недостоен, че никой не те обича, че си безполезен и за нищо не ставаш? Аз те възлюбих с вечна любов, дадох своя Син Исус и те родих с Духа си.
Кой ти каза, че не можеш? По-силният живее в теб, отколкото този в света.
Кой ти каза, че си целия роден в грях? Кръвта на Сина Ми те очиства от всеки грях.
Кой е този, който те обвинява? Аз великия Бог те оправдавам!
На кръста Исус извика: Свърши се! Той скъса веригата на греха над човека като го освободи от него. А където няма грях, няма обвинение. А когато няма обвинение, няма страх от наказание. Затова думите на апостол Павел в Римляни 8:33 отекват с още по-голяма сила: Кой ще обвини Божиите избрани?
Няма друг освен дявола и онези, които му служат.
Не се поддавай на неговите мисли. Защото ти не си гол, а облечен в Христос, не си слаб, но си силен в Него, не си сам, но Емануил е с теб, не си паднал, но си седнал в небесни места в Исус, не си изгубен, а си намерен в Неговото присъствие, не си сирак, а си осиновен и с Духа извикаш Татко, Татенце.
Дерзай, духът на обвинение е разкрит и той няма място повече в живота ти. Амин!
