А Исус каза на началника на синагогата: Не бой се. Само вярвай. Марка 5:36.
В Евангелията виждаме Исус да насърчава хората, които имаха нужда от Него, само да вярват. Той не ги питаше дали заслужават чудото, дали са били добри и праведни, за да го получат. Никога не ги попита дали изпълняват закона. Той искаше да повярват, че Той може да извърши чудото.
Възлюбен, твоят добър характер, благочестие и святост са нещо хубаво. Те, обаче не могат да ти спечелят благоволението и чудото от Исус. Неговата милост и благост са подарък. А подаръкът не се заслужава. Той се подарява. Не зависи от това, което ние с теб сме направили. Зависи от делото на Исус, който го предлага без условия на нас.
Можем ли да повярваме?
Когато началникът на синагогата отиде при Исус, дъщеря му беше на смъртно легло. Исус не му каза, сега ще дойда да я изцеля, защото ти си направил толкова много неща за синагогата. Не. Исус го насърчи да продължи да стои върху своята изповед на вяра. А тя беше: Ела, положи ръце на дъщеря ми, за да оздравее и живее.
И така стана. Исус влезе в стаята и с една дума момичето възкръсна от мъртвите.
Каква е твоята изповед на вяра днес?
Нека бъде: Исус, днес Ти бъди Господ над живота ми. Ти управлявай и нека всеки враг, болест и проблем преклони коляно пред Теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар