Да оставим следа в историята на Библията

Има две категории хора: едните са повикани от Бога и тяхната съдба е определена още преди да се родят. Другите сами са я изковали. Първите са малцина, броят се на пръсти. Вторите са всички останали.

Избраните са като Ной, Мойсей, Йосиф, Самсон или Йоан Кръстител. Техният живот предварително е положен върху коловоза. Те имат маршрут и разписание. Влакът не може да се отклони в глух коловоз и животът им да приключи, като стар вагон, ръждясал и изгнил. Те не са направили нищо, за да влязат в определената им роля. Техният призив почива върху тях още преди да се родят. 

Ной получи призив да построи ковчег. Дали щеше да работи бавно или бързо, дали с грешки или с неточности, все пак накрая Бог сам вкара животните и лично затвори вратата на кораба, защото потопът идваше и животът на човека трябваше да бъде опазен. Битие 7:16.

Йосиф имаше сън от Бога. Той знаеше какво го очаква и тези сънища му дадоха увереността за неговото бъдеще. Въпреки предателството от братята си, робството и затворът, Божията мисия беше да избави народа на Египет от глад. Битие 37:5.

Мойсей се роди с ясна задача. Убийството на египтянина не спря Божия план,само го забави с 30 години. Защото робството продължи 430 години, с тридесет повече от предвиденото. През това време вагонът на Божия план стоеше спрян, но разположен на правилния коловоз - освобождението на Израил. Изход 3:12.

Самсон имаше сила от Бога. Той не я беше търсил, нито молил, нито постил. Тя му беше  дадена с косата. Знаем, че допусна компромиси, но планът на Бога не се провали, защото косата порасна и силата се върна. В края на дните си филистимците, които погуби, бяха повече от онези, които бе убил през целия си  живот. Съдии 16:30.

Йоан Кръстител дойде с послание от Бога, послание, което не беше търсил. Още преди да се роди,ангел каза на баща му, че той ще въведе Исус в служение. Тази задача беше неотменима.  Лука 1:13-17.

От тези примери виждаме, че изброените Библейски герои имат определен път от Бога още преди да се родят. Към тях е отправено точно обещание, ясна задача, конкретна цел. И цялото небе участва целта да се изпълни. Грешките може временно да забавят развитието на Божия план, но той непременно се реализира. Да! Въпреки човешките недостатъци.

Втората категория хора са част от мнозинството. Те не са повикани като Мойсей или Йоан. Те нямат призив от преди раждането си. Родени без знамения, без обещания, без заповед за назирейство. Те са обикновени - идват и си отиват. Животът им не оставя следа в историята на Библията. Но между тях има такива, които по някакъв начин раздвижват небето. Да, но как?

Една от тях е Анна. Тя беше безплодна. Нямаше обещание за потомство като Сара или Авраам. Можеше да умре бездетна. Но тя не се съгласи да остане по този начин. Молитвата й за дете раздвижи небето, промени съдбата й и я записа в Библията. В резултат синът й Самиул - изпросен или измолен от Бога, стана пророк-съдия на Израил с уникално помазание и точност на пророчеството. Но Бог прибави отгоре, като й подари още синове и ддъщери 1 Царе 2:21.

Гедеон не беше съгласен с глада и с робството. Той искаше промяна. Бог видя това и го предизвика да събори идолите в града и да предизвика духовна революция в Израил. Съдии 6:27.

Когато Естир научи за опасността от погубление на Божия народ тя се изправи срещу заповедта на царя с риск за живота си. Естир 4:16.

Неемия видя разрушението на града Ерусалим. Това го смути и го накара да пости, и да се моли. Неговият вик за промяна раздвижи небето. В резултат стените на града започнаха да се строят. Неемия 1:4.

Елисей беше богаташки син, който ореше с воловете на полето, вместо да лежи под сянката на някое дърво. Там чу  Божия призив за служение. По-късно поиска двойно помазание и го получи. 3 Царе 19:19; 4 Царе 2:9.

Бог освободи Израил от Египет, за да ги заведе в земя на мляко и мед. Те имаха обещанието, но по пътя Израил изпадна в неверие. В резултат поколението от 20 години нагоре беше осъдено да умре в пустинята.

Как би се почувствал, ако твоята съдба е осъдена от грешката на друг? Това особено се отнася за случаите дете - родител. Или съпруг - съпруга. Грешките на родителя и на съпруга имат влияние върху съдбата им.

Исус Навиев и Халев имаха друг дух в себе си. Те не мислеха за провал, а за победа в Господа. Бог направи изключение САМО за тях двамата и им позволи да влязат във владение на обещаното. Числа 14:24, 30. 

Бог ще направи изключение за теб, за да не умреш в пустинята. Извикай към небето. То очаква твоя глас.

В Новия завет виждаме богатия младеж да търси Бога. Той получи покана от Исус за апостолство. Но младежът я отхвърли. Търсенето задвижва небето. Предложението дойде, но той се смути, обърна се назад и предпочете богатството пред Бога. Лука 18:22.

Анна, вдовицата, която  десетки години служеше в храма с пост и с молитва и търсеше Господа, небето й позволи да го срещне: тя приветства бебето Исус. Лука 2:37.

Симеон чакаше утехата на Израил и Святият Дух му откри, че няма да види смърт, докато не види Спасителя с очите си. Лука 2:25.

Слепецът Вартимей нямаше обещание, нито покана от Исус. Той сам потърси зрението си. Неговият вик да прогледа спря Господа, когато минаваше през Ерихон.Слепецът искаше промяна и я намери,въпреки хората, които му казваха да млъкне. Лука 18:39.

Жената с кръвотечението рискува да бъде хваната на обществено място като нечиста и да бъде бита с камъни. Но нейното търсене и несъгласие с положението почерпи от изцелителната сила на Исус.  Множествата го притискаха, но само тя получи изцеление. Марка 5:28.

Ханаанката сама потърси Господа. Исус отхвърли молбата й да изцели дъщеря й, но това не я спря. Тя се молеше и викаше докато накрая получи желаното освобождение. Нейната вяра с право е наречена “Голяма”, защото не приемаше Не за отговор. Матея 15:27.

Ако нещата не се променят, ако влакът стои в глух коловоз, единственият начин е да се вика към разпределителя да изпрати локомотив, който да го изтегли обратно. Бог желае ние да се движим по правилния коловоз - на промяна и на напредък.

За мен най-големият пример на вик за промяна в Старият Завет е този на Явис. Когато майка му го ражда го нарича  “Човек на скръб.”

Но Явис не прие своята съдба на печал. Той поиска промяна и се помоли с простички думи: Боже, от скръб, изведи ме в благословение. От утеснение между моите братя, разшири пределите ми. Опази ме от зло, дай ми да се наситя с радост. И четем, че Бог му даде това, което поиска. 1 Летописи 4:10.

Сега ти в положение на скръб ли си? Унил и отпаднал, на никой ненужен, отхвърлен и забравен? Бог чака да Го призовеш.

В Новия Завет един разбойник беше осъден на смърт и разпнат отдясно на Господа. Въпреки болката, страданието и ужаса от смъртта, в посления миг на живота си, той се обърна и поиска промяна. „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството си.” Така промени съдбата си за вечността и остави ярка следа в историята на Християнството. Свидетелство, което две хиляди години по-късно още говори от страниците на Библията .

Бог чака да ни чуе да извикаме:

Аз не съм роден в роб и няма да живея в робство.

Ще изляза от Египет.

Няма да умра в пустинята като другите.

Ще строша оковите на този затвор.

Изцелението е мое право. Няма да остана болен.

Ще съборя крепостта Ерихон, ще победя и надделея и ще бъда свободен в името на Исус.

Ще ме изведе Господ на добро и богато място. Аз няма да живея в мизерия.

Ще превзема този град, защото съм повече от победител в Помазаника.

Децата и домът ми ще служат на Господа.

Нито едно оръжие против мен и дома ми няма да успее.

На нас е дадено задвижим небето и да променяме историята. Ние имаме Божиите обещания и кръвта на Святия. Ние не се получили кръвта на Господа напразно.

Бог е дал възможност на хората, които вярват в Него, да използват словото на обещанията му. Небето чака да поискаме промяна. А промяната непременно ще дойде.

Роден в кулата на стадото

И ти, кула на стадото, укрепление на Сионовата дъщеря, в тебе ще се върне предишната власт. Да! Ще дойде царството на Ерусалимската дъщеря. Михей 4:8.

От историята описана от Лука, знаем, че Мария и Йосиф пристигнаха в града Витлеем. Те потърсиха място да нощуват, но гостилницата беше препълнена. Нямаше място, където майката на Господа да отпочине. А времето за раждането беше дошло.

Пророк Михей ни говори за кулата на стадото: на еврейски Мигдал-Едер. Къде се намира тази кула и какво е нейното значение?

Това е било стара военна постройка издигната в срещу Витлеем. От върха й се е виждала цялата долина и околности. Така градът е бил под нейна защита.

Мигдал-Едер се споменава за първи път в Битие 35 глава. Яков се връща в дома си заедно с Лия и с бременната Рахил. “Тогава тя роди и много се мъчеше. А като роди на умиране тя нарече сина си Вен-Они, Син на скръб. Но баща му го нарече Вениамин, Син десницата ми.” Битие 35:16-18.

В нощта на Рождество имаше овчари, които пазеха стража около стадото в полето извън Витлеем. Това стадо не беше обикновено. Тези овчари се грижеха за овцете майки, които раждаха агнета специално предназначени за жертвоприношението в храма. Веднага след раждането овчарите трябваше внимателно да огледат всяко агне за наличието на недостатък. Ако имаше белег или дефект, то се отделяше настрани. А мястото където стадото нощуваше през зимата беше Мигдал-Едер - кулата на стадото.

В онази нощ Йосиф и Мария нощуваха на мястото, което Бог беше приготвил за раждането на Своя Син.

Господ Исус се роди там, където се раждат жертвените агнета. Още от първия миг Исус започна живота си, като Агне водено за клане.

Той се роди през нощта във времето, когато човек си почива от труда и от делата, за да ни покаже, че спасението е подарък. Божията милост не се изработва с дела, нито купува с пари.

На това място Рахил роди с мъка, а после умря. Святият Дух като майка-кърмилница предаде на смърт Божия Син, за да стане Вен-Они, син на скръб и на печал. Но Бог Отец Го възкреси и Го сложи да седне отдясно, за да стане Вениамин, Син на Десницата ми.

Колко огромна е мъдростта на Бог! Стотици години по-рано Той планира идването на Месия, който се роди за нас, живя за нас и умря пак за нас.

Бог не е свършил своя план с Мигдал-Едер или кулата на стадото. Царството на Ерусалимската дъщеря все още не е установено. Израил все още не е разпознал Месия.

Но този ден ще дойде, когато евреите ще се присъединят към Невястата на Праведния. И Неговото Царство няма да има край.

Благословено Рождество на Спасителя. Амин.

Кой ти каза, че си гол?

И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа. Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си? А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. Битие 3:8-10.

Същият ден по-рано Адам и Ева бяха подмамени от змията да ядат от забранения плод за познаване на доброто и злото. И когато вкусиха от него очите им се отвориха и те видяха, че са голи. Срамът и чувството за вина бяха толкова силни, че те се уплашиха, че Бог ще ги накаже. Страхът влезе в сърцето им и те се скриха от Бога.

А Господ дойде, за да ги потърси. И когато Адам призна страха си, Господ му зададе необичайния въпрос: Кой ти каза, че си гол?

Нима Всезнаещият Бог не знаеше? Разбира се, че знаеше.

В градината нямаше друг освен Адам и Ева, така че дяволът беше този, който услужливо им каза, че са голи.

Шест хиляди години по-късно противникът използва същия похват, за да държи милиони хора в своята клетка. Той непрекъснато ги бомбардира с мисли, че са сбъркали и сега Бог ще ги накаже; че те са толкова грешни, че никога няма да получат прошка; че от тях нищо няма да стане, че никой не ги обича и изобщо животът е безполезен и ненужен.

Разбираме ли, че всеки път, когато чуем тези думи, ние слушаме гласа на сатана?

Колкото е по-голямо чувството за вина, толкова е по-голямо чувството за недостойнство. А това поражда страх и несигурност. Човек се съмнява в Божията любов, в Неговите обещания и закрила. Така проклятието намира начин да се развие и да роди горчивия си плод.

Днес Бог отново задава същия въпрос към нас:

Кой ти каза, че си гол? Аз съм те облякъл с дрехите на Христовата праведност.

Кой ти каза, че си недостоен, че никой не те обича, че си безполезен и за нищо не ставаш? Аз те възлюбих с вечна любов, дадох своя Син Исус и те родих с Духа си.

Кой ти каза, че не можеш? По-силният живее в теб, отколкото този в света.

Кой ти каза, че си целия роден в грях? Кръвта на Сина Ми те очиства от всеки грях. 

Кой е този, който те обвинява? Аз великия Бог те оправдавам!

На кръста Исус извика: Свърши се! Той скъса веригата на греха над човека като го освободи от него. А където няма грях, няма обвинение. А когато няма обвинение, няма страх от наказание. Затова думите на апостол Павел в Римляни 8:33 отекват с още по-голяма сила: Кой ще обвини Божиите избрани?

Няма друг освен дявола и онези, които му служат.

Не се поддавай на неговите мисли. Защото ти не си гол, а облечен в Христос, не си слаб, но си силен в Него, не си сам, но Емануил е с теб, не си паднал, но си седнал в небесни места в Исус, не си изгубен, а си намерен в Неговото присъствие, не си сирак, а си осиновен и с Духа извикаш Татко, Татенце.

Дерзай, духът на обвинение е разкрит и той няма място повече в живота ти. Амин!

Да излезем от Мера и да отидем в Елим

После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата, защото беше горчива. Тогава народът заропта против Моисей като казваше: Какво да пием? А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Изход 15:23-25.

Горчивината ще ни среща по пътя, така както се случи с Израил. Но това не означава, че трябва да останем в мястото на Мера (от еврейски горчивина). Сам Господ беше наскърбен до смърт в нощта, преди да бъде предаден. Той сподели тази болка със Своите ученици, а после в молитвата Си към Отец. /Марк 14:34/. При нараняване болката е нещо естествено.  Нужно е споделяне, за да излезе натрупаната обида.

В историята с Израил виждаме едно дръвче да подслажда водата. Това е чудесна картина на Кръста на Исус, който донася изцеление и благословение за нас. Всеки път, когато горчивина отравя живота ни, нека се обръщаме към Кръста, където Кръвта на Господа беше проляна.

Нека отидем при Голгота и там да сложим огорчението. За Израил това донесе сладка вода, А когато продължиха по пътя си те стигнаха до Елим, където имаше 12 извора и 70 палмови дървета. Свободата от огорчение винаги ще ни доведе до изобилие и снабдяване.

Сам Исус прие да изпие чашата на страданието и да прости на Кръста  греха на всеки, от началото на света, до края на века. Той стана изцелението за народите. Той се превърна в духовен извор и палмово дърво, съвършеният Елим за нас, място на вечна почивка и на покой. Затова нека оставим Мера и да отидем в Елим.  

Но как да направим това? Как да се освободим от горчивината и от наскърбяването?

Представи си човека, който те е наранил и се помоли:

Думите, които ми каза и това, което направи срещу мен ме нарани. Аз съм огорчен. Ти не си прав да се държиш така с мен. Но аз ти прощавам. Прощавам ти специално за (тази случка или тези думи) и ги оставям при Кръста на Исус. Кръвта на Господа покрива раната в мен и ме изцелява. Твоите думи и действия срещу мен повече нямат значение, защото Исус не мисли, нито говори, нито действа като теб. Аз съм освободен от огорчението. Амин.

Бунтът на пророка

А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона. И Йона остана в корема на рибата три дни и три нощи. Йона 1:17.

Служението на пророк Йона направи неочакван завой, когато той се разбунтува срещу Божията воля и отказа да отиде да предупреди жителите на Ниневия, че след 40 дни ще бъде разрушена. Вместо това, той се качи на кораб и побягна. Това беше неговият бунт и несъгласие  с  волята на Всевишния.

Всеки ще си помисли, че Бог ще накаже бунтовния. Но в тази история виждаме силата на Божията милост и любов. Господ взе бунта на пророка и го преобърна в благословение.

Когато Йона се качи на кораба, Бог изпрати буря на пътя му. Безпомощни пред природната стихия, моряците започнаха да се молят на боговете си за помощ. Но техните богове бяха мъртви. Тогава те разбраха, че Богът на евреите е предизвикал тази буря. Те извикаха към Него в молитва и всичко утихна. Моряците повярваха в Израелевия Бог, принесоха Му жертви и дадоха оброци. Въпреки упорството на Йона, Господ донесе избавление на едни непознати.

Чудото с рибата е друга проява на милост. Господ не наказа Йона. Напротив, Той се грижеше за неговата сигурност. Така животът на пророка беше опазен.

Но Божията милост и великодушие не спират дотук.

Това чудо послужи на служението на Исус.

Около 700 години по-късно, когато говори за Своята смърт и възкресение, Той ще изрече следните думи: Защото както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Матея 12:38.

Това ме благославя много, много силно! Кой от нас е бил винаги послушен и покорен на Бога? Кой не се е бунтувал или упорствал в пътя си? Йона беше служител на Бога. Но Господ взе непокорството на този човек и го използва за пример за Своята жертва на Кръста.

Мога ли да приема с вяра, че Той може да стори същото за мен? Мога ли да повярвам, че моят съзнателен и несъзнателен бунт срещу Него може в крайна сметка да донесе победа и слава на името Му? Въпреки всичко!

Колко голяма е милостта на Исус! Той се справя със слабостите ни, прощава грешките ни, поправя последствията от непокорството ни и ни възстановява отново. Благодаря Му за тази любов. с която ни е възлюбил!  Амин.

Думите на кръвта на Исус

Но пристъпихте при Исус, Посредник на Новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел. Евреи 12:24.

Кръвта на Исус говори по-добри неща от тази на Авел. А какво викаше Авеловата кръв, когато Каин я проля? Тя викаше към Бога за отмъщение, за възмездие и за справедливост. Каин беше убил и той трябваше да бъде наказан. Още повече земята, която прие първите капки човешка кръв, се разбунтува срещу престъпника и отказа да дава плода и изобилието си. /Битие 4:10-12/. Това е резултатът от греха: проклятие, недостиг, болест и смърт.

Исус даде живота си за нас, за да ни изкупи от проклятието на греха. Неговата кръв се проля на кръста. Прашната земя отвори недрата си, за да я поеме. В онзи час завесата на храма се раздра през средата. Преградата между Бог и човека беше разрушена. Земята се разтресе, защото прие от кръвта на Божия Син в себе си. Но тази кръв не вика към Бога за отмъщение. Тя вика с думите: Прости им! Те не знаят какво са извършили. Благослови ги, приеми ги, прости Ръката Си, за да благословяш, изцеляваш и новораждаш!

Днес те насърчавам да размишляваш върху думите на Кръвта на Праведника, Исус Христос. Започни да говориш тези думи на оправдание и на изкупление върху живота си, децата си и целия си дом.

Кръвта на Исус е върху мен. Аз съм благословен, изкупен, оправдан, осветен, изцелен,освободен и променен чрез нея и Тя  ме направи дете на Царя. Нито едно оръжие скроено срещу мен няма да успее, защото Кръвта на Праведника говори думи на живот и моят Баща е Всемогъщият Бог, Който ме пази като зеницата на окото Си. Амин.

Волята на Отец да възстановява

Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил. Йоан 4:34.

Когато вървеше от Юдея за Галилея, Исус се отклони от пътя Си, за да отиде в един самарянски град. Там Господ трябваше да се срещне с непозната жена.

Волята на Отец винаги е била да изцелява, да освобождава и да дава бъдеще и надежда. Тази жена имаше нужда точно от това: да скъса с миналото и да обърне поглед напред.

Когато Исус пристигна в града, Той седна на кладенеца, уморен от пътя. Учениците отидоха да купят храна. В същия час пристигна жена, за да начерпи вода. Тя беше дошла по обед, за да избегне срещата с хората, които знаеха нейното минало. Но тя не можа да избегне срещата с Всевишния, защото Господ не се интересуваше от миналото й, а от нейното бъдеще.

И днес Отец иска да освободи човека от вината на безславното минало. Тази жена беше имала петима мъже и в резултат на това се беше превърнала в предмет на човешки приказки и одумване. Не е чудно, че не желаеше да вижда хора.

Не знаем причината защо тя беше имала тези мъже. Но Исус знаеше нейната болка. Затова я докосна, за да я изцели! Той й рече: Доведи мъжа си. Тя отговори: Аз нямам мъж, въпреки, че живееше с един. Исус не я осъди, нито обвини. Тя не намираше любов и закрила с нито един от тези мъже. Затова Господ направи заместване. Той я насочи към сърцето на Бог Отец, където тя откри истинско приемане.

Колко от нас живеят под сянката на срама от миналото? Направени грешки, лекомислено поведение или нещо друго преследва съзнанието ни.

Но след разговора си с Исус в тази жена настъпи промяна. Срамът отстъпи на смелостта в Бога. Тя искаше да избегне срещата си с хората. Сега отиде да им благовести за Месия. Бих я нарекъл първата жена с евангелизаторско служение, защото благовества на целия град.

Тя беше дошла с празно ведро да начерпи вода. Но сега го остави, защото в нея имаше извор на течаща вода.

Тя дойде сама, но си тръгна с присъствието на Отец.

Когато учениците се върнаха и видяха Исус, че говори с жената, те се учудиха. Но още по-учудени останаха, когато Исус им рече: Не съм гладен вече. Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

От това разбираме, че Господ се освежава и нахранва, когато се докосне до болката и страданието ни и ни изцели, и ни даде бъдеще и надежда.

Днес те предизвиквам да седнеш на кладенеца до Исус. Той търси сърцето ти, за да го освободи напълно.